ЖИВОТЪТ КАКЪВТО Е

Стефан Стамболов(1854 – 1895)
Роден на 31.01.1854г. във Велико Търново и убит на 6.07.1895г. в София, Стефан Николов Стамболов е български революционер, поет, публицист, политик и държавник, един от най-изтъкнатите „строители на съвременна България”. Нему и на негови съратници се удава да отбият опитите на Русия да превърне току-що освободената България в собствена Задунайска губерния. На фона на българската история той се очертава като символ за свобода и независимост на българския народ.
Стефан Стамболов редовен член на БАН (1884г.), дописен член (1884г.), член кореспондент на Белгийската академия по антропология и праисторическа археология в Брюксел (1889г.). Лидер на Национал-либералната партия от 1887г. до 1895г. В периода 1870 – 1872г. учи в Търново и Одеската духовна семинария.
Стамболов отрано приема прогресивните идеи за свобода и демокрация и участва в Общото събрание на БРЦК (20 – 21.08.1874г.) в Букурещ като представител на Търновския революционен комитет. Определен е за апостол в България през септември 1874г. и успява да възстанови и активизира дейността на някои от старите революционни комитети. Прави неуспешен опит за въстание в Старозагорско (1875г.). През същата година заедно с Христо Ботев издава стихосбирката „Песни и стихотворения Ботйова и Стамболова”. Организира и ръководи заседанията на Гюргевския революционен комитет, който взима решение да се организира голямо въстание през пролетта на 1876г. Определен е за апостол на Първи (Търновски) революционен окръг с помощници Хр. Караминков и Г. Измирлиев. Поради арести на членовете на революционния комитет Стамболов се укрива и след потушаването на Априлското въстание се прехвърля в Румъния, където става редактор на в. „Нова България”(1876 – 1877г.). По време на Руско-турската война живее и работи в Одеса като секретар на Славянския комитет и осигурява дейността на българското Опълчение. След войната живее в Търново и работи като адвокат. Организира и ръководи съпротивата срещу Берлинския договор, един от основателите на търновския комитет „Единство”.
Става активен член на Либералната партия и бива избран за народен представител в Второто (1880 – 1881г.) и Четвъртото (1884 – 1886г.) обикновено народно събрание, председател на Четвъртото обикновено народно събрание (30.06.1884 – 26.08.1886г.). Подкрепя Съединението и участва като доброволец в Сръбско-българската война. След преврата 9.08.1886г. организира контрапреврат и връща княз Александър I на българския престол. След абдикацията на Батенберг е избран за регент (27.08.1886 – 25.06.1887г.). В този сложен за България период успява да организира страната и народа да запази самостоятелността на България. След избирането на княз Фердинанд става министър-председател и министър на външните работи (20.08.1887 – 19.05.1894г.).
Твърд и последователен защитник на свободата и независимостта на България, Стефан Стамболов извоюва авторитет, който го поставя сред най-известните европейски държавници. Той изразява новото национално самочувствие на българите и волята на България да заеме достойно, равноправно място сред европейските държави. С разумна политика подобрява отношенията с Турция и успява да извоюва назначаването на български владици в Скопската и Охридската епархии и редица предимства за българската нация в турската империя.
Вътрешната политика на Стамболов е насочена към създаване на условия за икономическо развитие на България върху основата на частната собственост и широк простор на свободната инициатива. Засилва участието на държавата в строителството железопътни линии и шосета.
С твърда ръка и строги мерки Стамболов преследва политическите противници на правителството и проводниците на външни влияния, противни на интересите на България. С това той настройва срещу себе си и политиката си твърде голяма част от българското общество. Със своята твърда и независима политика си спечелва и омразата на Русия. Става жертва на заговор на своите политически врагове, организиран от агенти на руския Азиатски департамент.
На 6.07.1895г. Стамболов умира, зверски съсечен в София на улица Раковски посред бял ден. Физическият убиец, някой си Михаил Ставрев, с прозвище Халю, е заловен след време; пред съда се доказва, че на всички е платено от Русия за да убият бившия министър-председател Стамболов. Пред съда се разкриват и подробности, които хвърлят подозрения върху видни хора от партията на отявления русофил Драган Цанков.

http://zname.zxq.net/?page_id=66